ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН БИНОКЪЛ

 

Йелинг, Кембриджшър, Средна Англия

 

 

Часът е седем и полoвина.

Спи дълбоко къщата.

 

Съгласно

синоптичната прогноза в интернет

изгрява слънцето.

И първият му лъч

се плъзва

по възхитителните форми

на каничката за кафе.

 

Как искам

да й кажа

колко е красива!

 

Но в този миг

на перголата кацва

непозната птицa,

а в небето

се стрелва лястовиче ято!

 

О, колко работа ме чака...

 

Сега е единадесет и десет.

Дъждът приспива

житното поле

и цъфналите макове,

малиновият храст се умълчава,

а пейката с досада чака

да отминат

капризите на островното време.

 

Горещо  е

край каничката за кафе.                                                                                     

И колко силно

ме привлича нейното ухание...

 

Но трябва

първо да се уверя

добре ли е синигерката,

мътеща в гнездото,

а после ще погледна

хранилката на зайците...

 

В пет следобед

отново грейва слънцето.

 

Излизат голи охлюви

да се припичат

на верандата,

а дивият фазан

довежда в двора

цялото си кралство...

 

Изпълва се със говор,

смях и стъпки къщата.

И каничката за кафе

непреднамерено

на всеки се усмихва...

 

Ревнувам ли?!

 

Ах, днес отново

смелост не събрах

да й разкажа

колко я обичам...

 

 

 

 

 

С Девън в дъждовен следобед                                                                        

 

В неделя следобед вали –

точното време

 

за романтичен филм

пред телевизора

„На крилете на любовта“ -

той и тя  се срещат,

влюбват, разделят,

след години

отново се срещат

и се оженват щастливо

в живописно градче

в графство Девън

 

за носталгичен препрочит

на вечния трилър

на Конан Дойл

за деца и пораснали -

„Баскервилското куче“

призовава за родово отмъщение,

вие и всява страх в нощите -

зловещо алиби

в борба за наследство

сред блатата

на графство Девън

 

за ленив поглед

в електронната поща –

случайно откриваш

в „Непрочетени“

писмо от приятел

със снимки 

от престоя му

в школа по английски език

в Барстапъл,

графство Девън.

 

Може би

в този неделен следобед

в графство Девън също вали.

 

 

 

 

 

И идва Santa Claus*                                                                                         

 

Преди трийсет години

Мери се влюби

в едни разкошни

пердета на розички

от витрина

на Regent Street **

Но, о, Боже,

те струваха колкото

цели две нейни заплати!

И изобщо,

къде да ги сложи

в сутеренната стаичка

в East End?***

 

Вечерта

тя разказа на Джон

за красивите скъпи пердета.

А той сподели

че най-много от всичко

би искал

да обикаля с лодка света...

И разбира се, с Мери!

 

Следва позната

семейна история:

сватба, къща, кола,

ипотеки, деца и колежи –

с много пот и без драми...

 

Но този следобед

в обширната всекидневна

на Мери и Джон

светлинките

проблясват тържествено

в електрическата камина,

а суховатият следобеден чай

направо прелива от щастие.

 

Днес

Мери случайно открила

ОНЕЗИ пердета

в някакъв charity shop****

за две лири само!

А вчера

на яхта луксозна

Джон собственик станал!

 

Утре

ще сложат пердетата,

къщата ще заключат

и ще отплуват...

 

 

* Santa Claus - Дядо Коледа

** Regent Street – скъпа търговска улица в Лондон

*** East End of London  беден квартал в Лондон до Олимпиадата през 2013 г.

**** charity shop – магазин втора употреба с благотворителна цел

 

 

 

 

 

Червено 130

 

в теит модерн*

откривам картина на ротко**

празна червена стена

с един нюанс по-тъмна

вътрешна рамка

 

но това не е червеното

на кръвта

на мака

на виното

на светофара

на залеза

 

как съм влязла

щом няма врата

 

червена котка

ми махва от покрива

за довиждане

 

 

*Галерия „Тейт Mодърн“ е един от знаковите културни обекти в Лондон, достъпът в които е безплатен

** Марк Ротко – американски художник, представител на абстрактния експресионизъм

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПАРИЖКИЯТ ВЯТЪР

 

Париж,

не казвай,

че съм те разочаровала!

 

Да бъда с теб

си пожелавам много Коледи...

 

И тъй отдавна

пътната ми чанта е готова –

 

от времето, когато

с Екзюпери се учех

любовта да сричам,

Моне ме посвети,

че синьото е повече от цвят,

Едит Пиаф

по женски ме предупреждаваше:

„Не съжалявай никога за нищо,“

а мъдрият Юго

сърцето ми завинаги прониза

да кърви

за чуждото страдание...

 

Париж,

не казвай,

че съм закъсняла!

 

Ще кацна на „Орли“

с най-ранен полет

и в десет

ще съм в кафене край Сена.

 

И незабавно ще се включа

в туристическия маратон,

за да потичам из Латинския квартал

и да надникна в Сакре Кьор.

Следобед ще почакам на опашка,                                                      

за да вляза в Лувъра,

а вечерта,

във пристъп на носталгия

по вечния кан-кан

ще хвърля сто евро

за място в „Мулен Руж“.

 

Очаквай ме, Париж!

 

 

 

 

На Пон дез Ар *

ще ме откриеш

 

Това е онзи

мост на пешеходците

над Сена,

в сърцето на Париж,

където

всеки миг

начало е

или е край

на среща неочаквана,

приятелство

или любов...

 

Не се учудвай

ако чуеш да говоря

с непознати на испански,

макар че

никога не съм го изучавала,

или пропуша наргиле,

а знаеш,

винаги съм мразила цигарите;

ако шампанско

пия от бутилка

в неприлично ранен час

напук на строгия си навик,

ако запея

с пълно гърло

песен на Едит Пиаф

и даже аз не я позная...

 

И други странни  работи

навярно ще направя :

ще си представя,

че Париж                                                                                                     

е във нозете ми                                          

и аз командвам

преминаващите кораби;                                                                               

че нощем дирижирам

светлините на града

и влюбените се целуват

с мое разрешение...

 

На Пон дез Ар

ще те очаквам.

 

 

* Мостът на изкуствата над река Сена в Париж

 

                                                                       

 

 

                                                                                   

 

 

В подножието на Айфеловата кула                                                             

 

Те са тук

през целия ден –

африканците

с трудни за нас имена,

с осем братя 

и девет сестри,

на които изпращат пари

всеки месец.

Сувенири продават,

бутилки с вода,

и шалчета с надпис

„Обичам Париж”.

 

Но в миг

тревожен звук

се разнася –

сякаш писък на птица

в дълбоката джунгла.

 

Африканците

грабват свойте неща

и хукват нанякъде -

стадо подплашени

тъмни газели.

 

Имигрантска проверка –

полицейска кола,

лениво минава,

дори без да спре...

 

Още миг...

И отново са тук

африканците

с трудни за нас имена...

 

 

 

 

 

На Шанз Елизе

една румънска циганка

търкулна пред краката ми

пиринчен пръстен

и ме омагьоса –

разказа ми 

историята тъжна на живота си

и ме накара да повярвам,

че аз съм нейната спасителка.

 

Три пъти

подари ми пръстена

и пет ми го продаде...

 

Накрая го отнесе

някъде в тълпата

със десет евро

за спектакъла...

 

 

 

 

 

 

ПРАДО И ПОРТОКАЛИ

 

Планираме лятно пътуване до Испаниия.

Масата е отрупана

с разписания, карти и книги,

лаптопът премигва объркано.

 

Два дни в Мадрид:

разглеждаме Прадо

 /в понeделник галерията почива!/;

стадион„Сантяго Бернабеу“ – тур за фенове на Реал Мадрид;

Сибелис, площада с фонтаните – снимки!!.

 

Три дни в Барселона:

Саграда Фамилия, на Гауди шедьовъра – поглед само отвън?;

Музеят на Пикасо – поне четири часа!!!;

Готическият квартал – романтична разходка из Старата Барселона; Ла Рамбла – градът днес,

ресторанти и шопинг.

 

Един ден в Севиля:

Плаца де Торос

корида с бикове;

вечер с фламенко!!!

 

Звъни се.

 

Отварям вратата.

Съседката ми подава

плик с портокали.

 

–Брат ми ги прати, - казва ми, –

цял кашон, прясно набрани,

вчера с рейса пристигнаха!

Той е в Испания

вече двайсет години.

По строежи работи, жена му е келнерка.

Хапнете за тяхното здраве!

 

Смънквам „Благодаря.“

И не знам какво още да кажа.

 

А тя продължава,

очите й грейват:

 

 

– ­В малък град са,                                                                                 

децата изучиха,

вече и къща си купиха.

Бях им на гости преди година.

Много е чисто навсякъде!

И работа има...

 

 

 

 

 

ЕДИН СЛЕДОБЕД ВЪВ ВИЕНА                                                                    

 

I.                    

На Stephanplatz *

ще си купя нещо от Zara,

което е същото като Mango,

макар и не Esprit или Promod,

но все пак повече от H&M и C&A;

ще дам едно евро

на клоуна с тебеширеното лице,

който не ме разсмива;

ще направя сянка с вестник

на заспалия бездомник;

ще погледам

как художникът усмивката улавя

на арабското момиче

и накрая ще се изкатеря с поглед

по дантелите от мрамор

до върха на катедралата,

за да си поприказвам с вятъра.

 

* StephanplatzПлощад в центъра на Виена носещ името на католическата катедрала Св. Стефан

 

 

 

II.

- О, мадам, какъв шанс! –

убеждава ме

продавач на билети

пред Виенската опера.

- Тази вечер

е последното представление

за сезона!

И понеже във жегата

аз не бързам за никъде,

просто спирам край него.

Той разгръща програмата,

сочи цените,

местата,

артистите.

- О, чудесно! –

уверявям го аз.

- Непременно

ще си купя билет

в Интернет

и рокля от Valentino,

ще отседна в централен хотел

и ще дойда с файтон

от Stephansdom.

- Но кога, о, мадам? –

пита той,

с поглед,

вперен вмоята сламена шапка.

 

 

– Някой следващ сезон! –

обещавам си аз

и потъвам в тълпата.

 

* Stephansdomкатедралата Св. Стефан във Виена

 

Венеция

 

Но ето,

пред нас е Венеция!

Моряците спуснаха котва

и ние ще слезем от кораба!

 

Боже мой,

пълно е с хора...

А имаме

само този следобед

да се отбием

в Двореца на дожите;

да ахнем

пред богатствата,

натрупани в „Сан Марко“;

да нахраним ритуално

гълъбите на площада;

да се полюбуваме

на гондолиерите в гондолите

без да забелязваме

тъжните олющени стени

на сградите,

прегърнали каналите,

и да се преструваме,

че онази миризма

на тленност,

време

и море

не съществува...

Накрая стигаме

до мост „Риалто“,

прегърбен

под безбройни магазинчета

за сувенири,

и си купуваме

бижута „Мурано“ –                                                                                            

рисувано стъкло,

старинна технология,

не много скъпо,

малко снобско –

късче от Венеция!

 

 

 

Сиена                                                                                             

 

В сайта на Сиена

рекламират

конни състезаниея

и романтични сватби.

 

Но повярвай ми,

това е

най-прекрасното градче в света

да се загубиш!

 

Трябва само

да е Коледа

и да ръми

над площада

с формата на мида!

Отиди на свечеряване,

седни отвън,

под тентата пред кафенето.

Поръчай си порто

и докато от чашата отпиваш,

сенките на сградите

площада ще превземат,

витрините отвсякъде ще блеснат

и съвсем естествено

ти ще се озовеш

в центъра на коледната въртележка

/някъде останала

във твойто детство/

с тичащи човечета,

подаръци,

елхи

и ангели...

 

Не бързай

да допиеш чашата порто

в дъжда

по Коледа в Сиена...

 

 

 

 

Египетският пазар в Истанбул                                                           

 

Какво пъстро,

шумно и дъхаво сборище!

Подправки разказват

за далечни страни,

рибите пеят

за морското дъно,

мъниста редят истории

за любовта на принцеси от Изтока,

маслината намига на бедняка:

„Аз съм твоята вечеря!“

 

Мургав и зноен,

Египетският пазар

тръгва от пристанището...

 

 

 

 

 

Натюрморт от остров Корфу                                                                  

 

Златист портокал,

дотъркалял се по стръмното

от дървото до плажа;

две бели камъчета,

спасени на брега

от лудостта на вълните;

самотно гребло,

оцеляло след корабокрушение

или голяма любов;

бездънно небе,

потопено в морето.

 

 

 

 

 

 

 

Приказка за мен и вятъра

 

I.

Живеехме със вятъра

във къщата на хълма.

 

Но той

внезапно си отиде.

Не свири

сутрин във улуците

и не наднича

с клоните в прозореца,

не тича с котките

по керемидите,

вратите не затръшва,

не ме поваля край пътеката

и не тършува из душата ми...

 

Без вятъра

на хълма тишината е ужасна.

И аз

напуснах къщата.

Оставих я

на слънцето,

на мравките,

на паяците

и на призрачните спомени.

Те обещаха да я пазят...

 

 

II.

Не се завръщай, ветре,

в къщата на хълма.

 

Оронени са гроздовете

на необраната лозница.

 

И аз не те очаквам

с книга пред камината

да почетем и помечтаем.

 

В килера не търси

прашасалия куфар.

В една самотна вечер

открихме общата си страст –

света да пропътуваме със изгрева.

 

Не бе останало

с кого да се сбогуваме –

от неприсъствия

потокът е пресъхнал,

а котката отдавна

нов стопанин има.

 

Не се завръщай, ветре,

в къщата на хълма.

 

Ако побързаш,

може куфара и мен

на път към изгрева да срещнеш.