МНЕНИЯ ЗА РОМАНА
„КИТАЙСКАТА СТЕНА или с биг брадър от двете страни на времето“:

ЗДРАВКА ЕВТИМОВА – писател:
Тази книга е остро необходима на нас хората, които все още плуваме в блатото на прехода, загиваме в безвремието, в което главни герои и господари са хора без образование, без човечност, с лед вместо кръв, типове като вездесъщия Продан, продаващ всичко на всеки, в романа – тези типове не използват думи, защото само човешки същества са способни да разбират значението на словото; те преуспяват, тоест издигат непробиваема стена около жалкия си живот.
И днес и вчера животът у нас е  банкомат, мислите са вариации на тема уреждане на всичко под слънцето с връзки, чувствата също са банкомат и са в действие само когато са фокусирани върху дебелината на съответната пачка. Единственото, което има значение е броят на пресушените прескъпи бутилки и момичетата с много грим, които потъват с шефа зад заключената врата на кабинета му. Така се преуспява в киното, в телевизията, в литературата. Личността е човек тогава, когато е човек на шефа; в противен случай дори отпадък не е. Повод за гордост е внушителният брой на подчинените, които си прекършил, унизил, омърсил, за да се харесаш на висшестоящия, за да публикуват книгата ти, да получиш финансиране, награда, пиесата ти да бъде играна на престижна театрална сцена. Всичко е пазарлък. Сделка и подчинение.
„Китайската стена“ разкрива  смазващата истина за заличаването на поколения талантливи хора. Романът е дисекция на безвремието, в което  талантът е диагноза на болест по-страшна от лудост, от рак. Достойнството е  грозно патологично отклонение – като онзи герой, отишъл си от света болен и слаб, но отказал да се превърне в Продан.
„Китайската стена“ е силен до болка роман, мъдър, болезнен, изстрадан. Роман-рана, но същевременно лек на нашите рани. Истината е най-болезненото, но единственото възможно лекарство във век, когато всичко се постига с връзки, когато културата е  синоним на сборник с готварски рецепти и кулинарно шоу, любовта   се изравнява по съдържание с много на брой брачни и извънбрачни партньори и навява мисли за бягство и безславна капитулация.     
Мощта на този кратък роман е в силата, която противостои на вездесъщата всеядност, на невъзможността почтеният да оцелее нравствено и физически – Румен  Шомов ни подарява образи на хора, които са по-високи от парите, които не се прекършват, не се разпадат напук на блатото. Такъв е Лазар, главният герой, цял живот пишещ пиесата на непокорството, отвращението от конформизма и блюдолизничеството. Личност антипод на продажността и наглостта, човек от плът и кръв, останал прав напук на всмукващата сила на предателството.
Талантът живее и ще живее въпреки всички блата, колкото и отрова да съдържат те, колкото и мощни да са Продановците от вчера, превърнали се в чалга-милионери днес.
Романът на Румен Шомов „Китайската стена“ е синоним на надеждата, че утре ще можем да се отърсим от зловонието – да, блатото ще продължи да съществува, ще поглъща  още жертви, ще убива надежди и младост, но ще се раждатхора като Лазар. Светът ще бъде място, където „талант“ не е мръсна дума и понятието „чест“ не ще бъде единствено повод за зъл присмех. Никоя стена не е в състояние да спре коравия, мощен устрем да продължим еволюцията на човечеството към почтеност.
Книгата „Китайската стена“ от Румен Шомов трябва да намери много, много читатели. Наша отговорност е този роман да се влее в кръвообращението на мисъл и действие в България днес, защото  смел, дълбок и силен. Той говори със 128-те си страници убедително, изстрадано, честно за живота ни тук, вчера и днес, за да ни отвори очите какво трябва да свършим ние, за да имаме утре.

 

 

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ – поет:

Самото участие на писателя Румен Шомов в нашия литературен живот ни убеждава, че човекът с дарба не бива да си поставя жанрови ограничения. Драматург, поет, белетрист, автор на проникновени отзиви за творби от други автори, Румен Шомов е една от онези редки литературни фигури, които, въпреки известната ни склонност за недооценка, имат многостранен принос в нашия литературен живот.
Романът му „Китайската стена”, според мен, е между най-добрите творби в този жанр, които могат да се прочетат напоследък. В тази негова белетристична книга се събират по един неповторим начин най-ценните му писателски черти: артистично осмисляне на спомена, вникване в днешните ни житейски болки и тревоги, откровен поглед към абсурдните завои на човешките съдби, включително и на неговата собствена. Това ни впечатлява, даже удивлява още в първата част на книгата, където детските и юношеските спомени /една неповторима смесица от болезнена чувствителност и артистична ирония!/ са му помогнали майсторски да нахвърли основните черти на своите романови герои. И по-нататък виждаме тези човешки съдби в развитие – у нас и зад граница, в творческата област и в бизнеса, в задкулисните игри в националната телевизия и литературния ни живот, в романтичните влюбвания и в сивия домашен бит. Лично аз възприемам този роман като един непрестанен спор, една неспираща фехтовка между извисената представа за човека /с истинската му любов, приятелство, съпричастие и т.н./ и грубия прагматизъм, владееещ не само някои персони, но и цялото ни егоистично време. Време, в което успяха да разцъфтят куп неподозирани черти в националния ни характер: полуинтелигентното интересчийство, дребното, но безпощадна котерийство и приспособленчество – било в творчески, обществени или други среди. Романът съзира метастазите на егоизма дори в човешките чувства...
Изобщо – тази книга трудно може да се разкаже. Тя трябва да се прочете.
И след този прочит може би читателят ще стане твърде по-съпричастен към другите, по-мъдър – изобщо повече човек.

 

ЕМИЛИЯ ДЕЧЕВА – телевизионен журналист:

„Понеже съм на чешка вълна, в твоя роман сякаш наистина се усеща непосилната лекота на битието, някак героят преминава през пластовете на времето, подскачайки на един крак, като децата, но и като тях казва истината. Той е и за живота, който си е твой, но и наш през всичките тези години, в които ни се е паднало да живеем. Е, това е роман все пак, не са мемоари, затова е няколко стъпки във въздуха, много повече във всеки случай...Ценното е наистина, че е модерен и дълбок едновременно, нещо трудно постижимо в днешно време. Пък и в пластовете на времето откривам толкова познати лица... Успех, успех, успех!“

 

РАДА МОСКОВА – писател:

Гледах по ТВ. "вайсат хистори" репортаж за един художник в Ню Йорк, който рисува със собствената си кръв и помислих: "Румен пише с кръвта си!" Това е!